Алайнери ДЕНТАЛАЙН

Приложение на ДЕНТАЛАЙН алайнери за корекция на струпване.

Сподели

Автор: доц. д-р Мирослава Динкова, ръководител ортодонтски екип ДЕНТАЛАЙН

Струпването на зъби в зъбната дъга е една от най-често срещаните малоклузии. Наблюдава се предимно в долна зъбна дъга. В етиологията му се включват несъответствие между размера на зъбите и големината на челюстите (TSALD)[1,2], медиализирани странични зъби, лингвална инклинация на фронталните зъби, дълбока оклузия, резултат на физиологично развитие и др. То води до ротиране и налоняване на зъбите, травматична оклузия и трудно провеждане на орално-хигиенен контрол.  Подреждането на зъбите при струпване може да бъде решено със създаване на място в зъбната дъга  чрез: експанзия на съответната челюст, дистализиране на страничните зъби, вестибуларно наклоняване на фронталните зъби, интерпроксимална емайлова редукция, екстракция[1]. Познатите фиксирани апарати са подходящ избор за лечение на тези малоклузии, но не отговарят на съвременните изискванията за естетика и комфорт на възрастните пациент. Алтернатива при случаите със струпване са алайнерите – невидими, снемаеми ортодонтски  апарати, които предлагат удобство, естетика, възможност за поддържане на орална хигиена, редуцирано клинично време. След като Kesling разработва концепцията за зъбен позиционер през 1945 година[3,4] и компании от всички краища на света взаимстват неговатя идея, на пазара се появяват  редица системи алайнери. В съвременната ортодонтия този тип апарати намират изключително широко приложение, както като етап, така и за цялостно  ортодонтско лечение предимно при леки до средно-тежки зъбно-алвеоларни форми на  малоклузиии.

ЦЕЛ на разработката е да се се направи анализ на възможностите за корекция на струпване в горна и долна зъбна дъга с ДЕНТАЛАЙН дигитални алайнери.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

Приложени са ДЕНТАЛАЙН дигитални алайнери за лечение на струпване в горна, долна зъбна

дъга, както и в двете зъбни дъги при 127 пациенти със средната възраст 29.46±11.24 години между 8–62 години, избрани на свободен принцип от потърсилите ортодонтско лечение пациенти и индицирани за лечение с алайнери. В изследваната група жените са 78% (N=99) от пациентите, а мъжете – 22% (N=28). Относителният дял на жените e значимо по-висок от този на мъжете (p<0.001). Средната възраст при мъжете е 28.70±11.76 год. и 29.67±11.14 при жените, без значима разлика (p=0.694). Лечение в двете челюсти е приложено на 69 пациенти (54.4%), в горната челюст – на 36 пациенти (28.3%) и в долната – на 22-ма пациенти (17.3%).

На всеки пациент е изработен пълен ортодонтски анализ преди и след лечението, който включва анализ на ортодонтски модели, цефалометричен анализ, ортопантомография, интра- и екстраорални снимки.

Големината на струпване е измервана чрез прилагане на метод за определяне на периметъра на зъбната дъга. Определихме три степени на струпване: леко – от 0,1 до 3,0мм, средно – между 3,1 и 7,0мм и тежко – над 7,1 мм недостиг на място за подреждане на зъбите в зъбната дъга.

Пациентите са разпределени в четири групи: без струпване; с леко струпване; със средно струпване; с тежко струпване.

Протоколът за лечение с ДЕНТАЛАЙН дигитални алайнери се състои от снемане на отпечатък, изработване на ортодонтски анализ и прескрипция, виртуален set – up, дигитален анализ и визуализиране на лечението с краен резулатат и изработване на мотивационни модели, изработване на алайнерите, ажустиране, обучение на пациента за обслужване на апарата и хигиена. Диагностиката, лечебният план, реда и обема на прескрипциите и оценката на прогреса на лечението са извършени от автора.

Всяка стъпка от лечението включва 3 броя алайнери с различна дебелина: 0.5 мм, 0.625 мм, 0.75 мм ( soft, medium, hard). Апаратът е прилаган по схема: 1 седмица soft, 1 седмица medium, 2 седмици hard. Препоръчва се оптимално носене 18-21 часа в денонощие.

Резултатите са обработени статистически.

Струпването преди и след лечението е съпоставено за горна и долна челюст чрез кръстосана таблица, теста Хи-квадрат и теста на Фишер.

РЕЗУЛТАТИ  

Резултатите показват, че струпване се среща по-често в долна челюст –  89,75 %, отколкото в горна челюст – 64,50 %.

Установена е корелация между броя на стъпките и броя на зъбите, подлежащи на преместване.

Съществува корелация между броят на стъпките, респ. продължителността на лечение, броя  на преместваните зъби и големината на отклоненията. Корекцията на случаите с леко струпване е постигната с 2-5 стъпки (2-5 месеца), докато при средно струпване стъпките стигат до 7-8 броя (7-8 месеца) до постигане на пълна нивелация на зъбите в зъбната дъга.

Резултатите за горна челюст са обобщени на таблица 1. Без струпване в горна челюст са диагностицирани 33-ма пациенти преди лечението. Те съставляват контролна група. След лечението 100% от тях остават в същата група. С лека степен на струпване са диагностицирани 30 пациенти преди лечението. При всички 30 от тях (100%) е коригирано струпването след лечението. Със средна степен на струпване са диагностицирани 23 пациенти преди лечението. При 18 (78.3%) струпването е коригирано с лечението, а 5 (21.7%) са с леко струпване. С тежко струпване са 7 пациенти преди лечението. При всички (100%) пациенти степента на струпване след лечението е намаляла както следва: При един пациент (14.3%) струпването се променя от тежко в средно; при един пациент(14.3%) от тежко в леко; а при останалите петима (71.4%) напълно беше коригирано струпването. Описаните промени са статистически значими, p<0.001.

Табл. 1. Кръстосана таблица на струпването преди и след лечението в горна челюст

*Статистическа значимост при ниво на грешка alpha < 0.05; **Статистическа значимост при ниво на грешка alpha ≤ 0.01

Промяната в струпването в горната челюст е показана на фигура 1. Процентът на пациенти без струпване се е увеличил значимо от 35% (N=33) на 92,47 % (N=86), p<0.001. Обратна тенденция се наблюдава при останалите степени на струпване. Процентът на пациентите с леко струпване се е понижил значимо от 34% (N=30) на 6.5% (N=6), p<0.001; със средно струпване от 24% (N=25) на 1.1% (N=1), p<0.001); и с тежко струпване от 7% (N=7) на 0% (p=0.014).

Фиг. 1. Статистически значими промени в струпването преди и след лечението в горна челюст

13 пациенти са диагностицирани без струпване в долната челюст преди лечението и остават в същата категория след лечението. С лека степен на струпване са диагностицирани 28 пациенти преди лечението. При всички 28 (100%) пациенти струпването е коригирано след лечението. Със средна степен на струпване са диагностицирани 31 пациенти преди лечението, от които 27 (87.1%) нямат струпване след лечението, 4 (12.9%) са с леко струпване. С тежко струпване са диагностицирани 10 пациенти преди лечението и всички от тях (100%) преминават в по-ниска степен на струпване след лечението, както следва: при седем пациенти (79.3%) струпването е напълно коригирано; при двама (18.3%) се наблюдава преминаване от тежко в леко; и при един (2.4%) от тежко в средно. Наблюдаваните промени са статистически значими, p=0.004. Резултатите са обобщени на таблица 2.

Табл. 2. Кръстосана таблица на струпването преди и след лечението в долна челюст

*Статистическа значимост при ниво на грешка alpha < 0.05; **Статистическа значимост при ниво на грешка alpha ≤ 0.01

Наблюдаваните промени в струпването в долната челюст са обобщени на фигура 2. Процентът на пациенти без струпване се е увеличил значимо от 16% (N=13) на 91.5% (N=75), p<0.001. При останалите степени на струпване се наблюдава намаляване на броя и процента на пациентите. Процентът на пациентите с леко струпване е намалял значимо от 34% (N=28) на 7.3% (N=6), p=0.032; със средно струпване от 38% (N=31) на 1.2% (N=1), p<0.001; и с тежко струпване от 12% (N=10) на 0%, p=0.001.

ДИСКУСИЯ

Proffit определя струпването като средно при недостиг от 2-4 mm в дължината на зъбната дъга.[5] Редица автори представят лечение на случаи със средно струпване с помощта на различни подходи като разширяване, проклинация, интерпроксимална редукция (IPR) или екстракция. [6,7,8]

Според нашите резултати, успешната корекция на струпването с ДЕНТАЛАЙН дигитални алайнери се основава на някои основни принципи:

Дигиталният протокол позволява максимален контрол на лечението. Чрез виртуалния анализ се определят броя на стъпките, необходими за провеждане на лечението, преди то да е започнало. Това позволява да се определи лечебното време и цената на лечението. Мотивационните модели, изработени на база на виртуалния анализ, позволяват на пациента да се запознае („да види“) с крайния резултат от лечението, което го мотивира да потвърди провеждането му. Изброените елементи от протокола – виртуален сетъп,  мотивационни модели, фиксирано лечебно време и цена, ясен краен резултат, прави лечението максимално контролирано. Крайната цел е ясна и визуализирана още преди започване на лечебния процес, което отличава и дава предимство на дигиталните системи алайнери, сравнени с останалите философии ортодонтски апарати. [7] По отношение възможностите за контрол на идентичността на крайния резултат с предварително заложените цели дигиталните алайнери нямат аналог в ортодонтската практика.  [9,10]

Продължителността на лечението при случаите с леко струпване в нашето изследване е 2-5 месеца, а при случаите със средно струпване 7-8 месеца. Тези резулатати се различават от получениете от други автори, според които продължителността на лечението според степента на струпване е: 13,4 ± 5,28 месеца (леко), 15,93 ± 5,17 месеца (умерено) и 17,92 ± 4,07 месеца (тежко). [11] Krieger et al. съобщават 13-месечна продължителност на лечение за коригиране на умерено струпване. [12,13]

DLN анализът показва, че при средна и начална форма на тежко струпване е индицирано прилагането на IPR. Обемът на IPR се определя още през диагностичната фаза и при изработване на виртуалния сетъп. Нашето изследване показа право пропорционална зависимост между големината на струпването и необходимостта от IPR. [14,15,16]

Много изследвания показват ефективността на различни системи алайнери при разнообразни зъбни движения.[17, 6, 12, 13] Много са и докладите изследващи струпването и възможностите за неговото лечение.[18,19,20] Повечето обаче представят единични клинични случаи [9] и по-малко се включват представителни извадки от лечение на по-голям брой пациенти. Според Little, струпването във фронталния сегмент от средно 5,39 mm в горна челюст и 5,96 mm в долна челюст се коригира след лечение с друга система алайнери до 1,57 mm в горна и 0,82 mm в долна.[12,21] В статия, публикувана през 2007 г., са представени клиничните ограничения на алайнерите. В този доклад авторите очертават малоклузиите, неподходящи  за лечение с алайнери, в това число са включени струпване или разстояния над 5 мм.[22]  Ние коригираме средно струпване между 3,1 и 7,0 мм при 78.3% от случаите в горна челюст и 87,1% при случаите в долна, както и тежко струване над 7,0 мм при 71.4% в горна челюст и 70.0% в долна, което потвърждава съвременните тенденции за разширяване индикациите за лечение с алайнери, подпомогнато от дигитализирането на лечебните протоколи.

               

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ДЕНТАЛАЙН дигитални алайнери са успешен ефективен метод за лечение на струпване при пациенти на всякаква възраст.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Waheed-Ul-Hamid M, Imran М. Dental crowding and its relationship to tooth size and arch dimensions. Pakistan Oral & Dent. 2005 Jun;25(1):47-52 [Crossref –https://pdfs.semanticscholar.org/83db/a62d9a3317bdffd7acf72ca7b946ee25c199.pdf]
  2. Warren JJ, Bishara SE, Yonezu T. Tooth size – arch length relationships in the deciduous dentition: a comparison between contemporary and historical samples. Am J Orthod Dentofacial Orthop. 2003 Jun;123(6):614-9. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12806338] [Crossref – 10.1016/s0889-5406(03)00053-2]
  3. Kesling HD. The philosophy of the tooth positioning appliance. American Journal of Orthodontics and Oral Surgery 1945 Jun;31(6):297–304. [Crossref –https://doi.org/10.1016/0096-6347(45)90101-3]
  4. Kesling HD. Coordinating the predetermined pattern and tooth positioner with conventional treatment. Am J Orthod Oral Surg. 1946 May;32:285-93. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21027613] [Crossref – 10.1016/0096-6347(46)90053-1]
  5. Proffit WR, Fields HW. Contemporary Orthodontics. 5th ed. Mosby 2013:247. eBook ISBN: 9780323291521 eBook ISBN: 9780323096270
  6. Boyd R, Miller RJ, Vlaskalic V. The Invisalign system in adult orthodontics: mild crowding and space closure cases. J Clin Orthod. 2000 Oct;34(10):13-5. [Crossref – https://www.jco-online.com/media/15898/jco_2000-04-203.pdf]
  7. El-Bialy T, Galante D, Daher S. Orthodontic Biomechanics: Treatment of Complex Cases Using Clear Aligner. Recent Advances in Dentistry. UAE, Bentham Science Publishers, 2016 Jun vol.1, 40-50. ISBN-10: 1681083124 ISBN-13: 978-1681083124
  8. Echarri P. Clear-Aligner, Ripano S.A. D.L. Spain, 2013: 201-204 ISBN-13:978-84-940554-1-6.
  9. Robertson L, Kaur H, Fagundes NCF, Romanyk D, Major P, Flores Mir C. Effectiveness of clear aligner therapy for orthodontic treatment: A systematic review. Orthod Craniofac Res. 2019 Oct;00:1–10. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31651082] [Crossref – 10.1111/ocr.12353]
  10. Dinkova M. [Aligners – management of treatment. Indications and limits. Motivational models and reduced treatment time. Discussion.] [in Bulgarian] Vth scientific congress of SRC of BDS. 21.11.2015 Sofia. Bulgaria.
  11. Duncan LO, Piedade L, Lekic M, Cunha RS, Wiltshire WA. Changes in mandibular incisor position and arch form resulting from Invisalign correction of the crowded dentition treated nonextraction. Angle Orthod. 2016 Jul;86(4):577-83. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26636248] [Crossref – 10.2319/042415-280.1]
  12. Krieger E, Seiferth J, Marinello I, Jung BA, Wriedt S, Jacobs C, Wehrbein H. Invisalign® treatment in the anterior region: were the predicted tooth movements achieved? J Orofac Orthop. 2012 Sep;73(5):365-76. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22890691] [Crossref – 10.1007/s00056-012-0097-9]
  13. Galan-Lopez L, Barcia-Gonzalez J, Plasencia E. A systematic review of the accuracy and efficiency of dental movements with Invisalign®. Korean J Orthod. 2019 May;49(3):140–149. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31149604] [Crossref – 10.4041/kjod.2019.49.3.140]
  14. Ivanova N., Dinkova M, Motivational models – an innovative method for motivation of patients in orthodontic practice, 25th Jubilee Annual Assembly of International Medical Association Bulgaria (IMAB), 14-17.05.2015, Golden Sands, Bulgaria, PP.
  15. Crossley AM, Campbell PM, Tadlock LP, Schneiderman E, Buschang PH. Is there a relationship between dental crowding and the size of the maxillary or mandibular apical base? Angle Orthod. 2019 Sep 24. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31549856] [Crossref – 10.2319/051019-324.1]
  16. Tai S. Clear Aligner Technique. Hanover Park, IL : Quintessence Publishing Co, Inc., 2018:81-94 ISBN-13: 978-0867157772.
  17. Lanteri V, Farronato G, Lanteri C, Caravita R, Cossellu G. The efficacy of orthodontic treatments for anterior crowding with Invisalign compared with fixed appliances using the Peer Assessment Rating Index. Quintessence Int. 2018;49(7):581-587. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29881831] [Crossref – 10.3290/j.qi.a40511]
  18. Andreeva L. [Changes in the transversal size of the lower dental arch as a result of treatment in the upper dental arch.] [in Bulgarian] Orthodontic Review 2004:6(2):7-8.
  19. Andreeva L. [Changing the intercanine distance of the dental arch from early mixed to formed permanent dentition.] [in Bulagrian] Problems of Dental Medicine. 2012:38(1):21-24.
  20. Andreeva L. [Investigation of the change in intercanine distance from early mixed dentition to permanent dentition after orthodontic treatment.] [in Bulgarian] 25 years Department of Orthodontics – Sofia, Jubilee edition of Orthodontic Review. 2017:4-7.
  21. Little RM. The irregularity index: a quantitative score of mandibular anterior alignment. Am J Orthod. 1975 Nov;68(5):554-63. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1059332] [Crossref – 10.1016/0002-9416(75)90086-x]
  22. Phan X, Ling PH. Clinical limitations of Invisalign. J Can Dent Assoc 2007 Apr;73(3):263-6. [PubMed – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17439714]